• Биляна Савова - Изкуството да създаваш

        Интервю категория 29 май 2016

        Живеем във време, в което визуалните изкуства са високо ценени. Хората виждат, за да харесат, за това видяното, трябва да бъде изпипано до съвършенство. За да бъде такова, работата се върши от професионалисти: фотографи, стилисти, коафьори и гримьори. Колкото по-голям е екипът, толкова повече се появява нуждата от човек, който да ги обединява, огранизира и напътства. И тук се появява арт директорът. За да ни разкаже малко повече за професията, какво я мотивира и вдъхновява, поканихме Биляна Савова, арт директор на известното списание Ева, собственик и креативен директор на PLAN2B Creative Studio.

         

        1.  С какво точно представлява професията арт директор?

        Арт директорът е този човек, който събира нужния екип, за да се осъществи дадена задача и е този, който има поглед върху работата на всеки един човек, който работи по нея. Фотографи, стилисти, гримьори, фризьори, сценографи, художници, осветители, реквизитори… всички. И този поглед обхваща цялата идея - от раждането й, през начините за осъществяването й, до финалният резултат. Арт директораът е и този, който от една страна трябва да даде възможност на всеки един професионалист, който е част от осъществяването на даден визуален продукт, да изрази себе си по най-добрия начин, а от друга да наблюдава или да влиза в процеса, ако се налага така, че накрая резултата да бъде този, който е визуализирал в началото. Арт директора носи тази отговорност. За крайният резултат.

         

        2.   Как реши да станеш се занимаваш точно с това ?

        Не съм го решила. То просто се случи. Аз съм графичен дизайнер и като такъв започнах да правя списание EVA. В началото се занимавах най-вече с графиката на списанието. И да, измислях различни начини да се визуализира един или друг материал, кориците също. Бях си арт директор от самият му първи брой, но не се наричах така. По-късно, когато и работата стана повече и екипа стана голям, и когато натрупах достатъчно опит дойде и самочуствието да се наричам така. То да си арт директор не е професия, то е просто съвкупност от умения. И най-голямото е да можеш да работиш в екип. 

         

        3.  Кое е нещото, което те вдъхновява?

        Всичко може да ме вдъхнови - човек, снимка, картина, музика, филм, думи… Зависи от момента. Понякога, даже често, защото все пак основната ми работа в списанието е рутинна и месечна, имам задачи, които трябва да се изведат до визуализация и нямам конкретно вдъхновение за това. Тогава прибягвам до любими книги, филми и много често до картите Диксит. Изваждам всичките над 300 карти, подреждам ги една по една на масата и започвам да се провокирам. Правя асоциации, пускам въображението да лети, представям си разни неща. Имам случаи, в които докато медитирам виждам картини. След това просто ги осъществявам. Освен в списание EVA, много държа да работя и по други проекти, защото това ме вади от рутината. Много обичам да правя книги. Също и рекламни визии за различни продукти. Но не се захващам с всичко, защото смятам, че нещата които правя не са само заради доходите, които ще ми донесат. Много е отговорно да правиш реклами, заради посланията, които отправяш към публиката. Не искам да отправям посляния, които не са част от моите принципи и разбирания за живота. 

         

        4.  Как протича един твой ден?

        Опитвам се да следвам режим. За да държа тялото си и духът си във форма за мен е много важен съня. Преди време, много често работехме до късно или по цели нощи. Сега така подреждам нещата, че да започваме рано сутрин, за да може до към 18-19 часа да сме приключили. Всеки ден ми е различен. Понякога съм на снимки, друг път по 8 часа пред компютъра, друг ден пък съм на път. Но те, задачите са все в главата ми и ако там решението се проектира, останалото се случва лесно. И когато спя, храня се и работя в режим някак даже по-лесно ми се получават нещата. 

         

        5.  Кое най-много харесваш в работата си?

        Различността на всеки един ден. Различните хора, с които се срещам. Харесвам това, че точно тази работа ме научи да не си правя предварителни изводи или представи кой какъв е, спрямо медийният образ, който вече има изграден. Много често се срещам с едни хора, популярни хора, които са абсолютно нещо различно от общите представи. Изненадват ме и това е много приятно. Даже мисля, че почти всички са ме изненадвали. И Лили Иванова, и Азис… Споменавам само тях двамата, защото са едни от най-популярните хора в България и защото са диаметрално различни. Но и двамата успяха да ме изненадат много приятно. И до ден днешен малко съжалявам, че не предложих на Лили Иванова да я снимам така, както ме посрещна една вечер у тях, където отидох, за да разгледаждаме и обсъждаме снимките, които бяхме направили… Тя изглеждаше извънземно прекрасна - без грим, с небрежно вдигната коса, с цветна домашна роба. Спомням си как тя гледаше екрана на лаптопа, а аз не откъсвах поглед от нея. Наистина трябваше да я снимам. А Азис… Към Васко подходих с предубеждения, но пък бях честна с него. Още на първата ни среща му казах, че не харесвам това, което прави, но по някакъв начин ме провокира и много искам да направим нещо заедно. Той беше абсолютно наясно и не само, че не се обиди, а напротив - показа една негова страна, която е много различна и много красива даже. А по онова време имиджа му не беше хич добър. Той пя по време на снимките, на бебенцето китайче, което бяхме поканили да участва във фотосесията. Така му пя, че всички занемяхме. Той плака. Смя се. Всичко. Без никакви задръжки. И показа един истински професионализъм. Не по-лош от този на голямата звезда - Лили Иванова. Така, че да, никога вече не подхождам към хората с етикети. Приемам човека и му давам възможност да ме изненада. Месец след работата ни с Васко той ми изпрати последният си диск с послание. На него пишеше - “Не го слушай целия… само 6-то парче е за теб!” Еми прекрасно беше това парче. 

         

        6.  Винаги ли си имала интерес към модата?

         

        Не знам защо свързвате моята работа само с модата. Не съм моден експерт. Но интересът ми към модата може би дойде във времето, когато бях модел. Хареса ми работата на модела. Разбрах я, което сега много ми помага. Но тогава повече ми хареса работата на хората от другата страна - фотографи, стилисти, режисьори. Правила съм и ще правя модни фотосесии, но за частта свързана с мода и тенденции си има модни стилисти. И тези, с които съм работила и работя в момента са едни от най-добрите професионалисти.

         

        7.  Какъв моден съвет би дала на нашите читатели?

        Няма да давам модни съвети. Звучи ми много глупаво аз да давам модни съвети. Това, което смятам, че е добре за всеки и не само в тази част на живота, която е свързана с това как изглеждаме и как сме облечени е да се чустваме комфортно и красиво. Не трябва да робуваме на нищо, включително и на модни съвети и модни тенденции. Модата във всичките й проявления идва при всеки един в различни форми и провокации. И всеки сам, трябва да пречупва трендовете през своите разбирания, през своята гледна точка, през начина си на живот. Най-важното е да ни е удобно, удовлетворено, усмихнато.

         

        8.  С какво подготовката за модна фотосесия се отличава от тази за останалите типове снимки?

        Зависи от фотосесията. Няма много разлики. Може би най-голямата е, че много често се работи с професионални модели в модните фотосесии. А те са като бели платна. Каквото им кажеш, каквото изискаш от тях те това ще ти дадат. Защото, когато работиш с популярни хора, трябва да извадиш техния характер. Най-доброто от тях, за да ги представиш най-добре. С тях е по-сложно. Даже и от стилистична гледна точка - как ще ги облечеш… или как ще ги съблечеш.

         

        9.  Какво е необходимо като предварителна подготовка и обсъждане, за да може да си свърши работата по-добре?

         

        На първо място много добра визия за краен резултат. Толкова добра, че всички да я видят, да я разберат и да дадат най-доброто от себе си, за да се получи. Обсъждането е важна част от процеса, защото така се стига до добрия резултат. Важно е да си заобиколен от хора, които не просто следват инструкции, а хора, които дават идеи, които доразвиват идеята. И в този смисъл май най-сложната задача на арт директора е да събере правилният екип, който да осъществи задачата.

         

        10. Коя фотосесия до момента е била най-интересна/открояваща се и защо?

         

        Много фотосесии съм направила. И, разбира се не само пряко свързани с модата. Но колкото до модните най-любими са ми тези, в които през стайлинга, моделите и тенденциите успяваме да изразим нещо смислено и дълбоко - било то история, философия, човешки различия, картини… Преди време направихме един моден ЕТНО проект, в който включихме три групи от реални хора, които живеят в България и които са много различни и интересни. Каракачаните от Сливен, казаците от Варна и помаците от Рибново. Техният стил на живот преплетен през съвременните модни тенденции. Стана прекрасен проект. С много истински герои, с модели, които се преобразяваха, с разказани истории в думи.  Работихме повече от три месеца. А екипът беше над 10 човека, които заедно пътувахме, работихме, обсъждахме всяка една снимка. В този проект има много импровизации, защото всяко едно място, срещите ни с всеки един човек, времето, което се сменяше непрекъснато - всичко ни носеше изненади и нови провокации. Имахме план, следвахме го, но винаги бяхме готови да включим и планът неречен импровизация.

        Другата, за която сега се сещам е последната, към която подходих с притеснение, респект и голямо вдъхновение. “Hello, Mr. Klimt!” - така я нарекохме. Това е любимият ми художник и от една страна хем много исках да направя своя прочит на неговите картини, хем се притеснявах да не сбъркам. В крайна сметка с екипа, след много обсъждания на различни начини за действие, решихме да подходим простичко и мисля, че се получи. И за още една ще спомена, която също като тази за Климт, беше нещо към което пристъпих с голямо уважение и концентрация. Тя беше вдъхновена на суфи философията и книгата “Любов" на Елиф Шафак. Суфистичното учение ми е много близко като философия за живота и дадох всичкото си знание и усещане, за да го визуализирам, без да го осквернявам. Защото да правиш неща по теми, които са философски или исторически класики, независимо в коя област на живота, е много отговорно и не трябва да се прави просто така. И реализацията и на двете последни теми са един много дълъг процес на трупане на опит, проучване, съзряване. Много дълъг. С години. А самото снимане и при двете беше само няколко часа. И това са и едни от най-бързо заснетите проекти.

         

         

         

        Интервюто подготви: Христина Лозанска

        Снимки: За списание ЕВА - Енчо Найнеов, Bliss студио, Александър Осенски, Васил Германов, Красимир Андонов

        Бекстейдж снимки: Александър Новоселски, Йоан Колев, 

      Няма открити резултати
      Няма открити резултати